уединя̀вам се, -аш се, несв.; уединя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Оттеглям се в уединение; усамотявам се. Той стана по-мълчалив, отбягваше от другите и се уединяваше. Йовков. Ние живеем откъснато, станахме важни и затворени, уединихме се в някаква революционна романтика. Дим. Димов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)